Страници

Saturday, January 29, 2011

The Elektra Classics




Всички сме чували за Elektra Records, или поне ни е познато това лого: (стилизираното "E")
Интересното за Elektra е, че е създадена през 1950 от Джак Холцман и Пол Риколт (за $600) и постепенно става една от най-добрите в света. 
От началото (50та) до първата половина на 60те години на миналия век, "Електра" се концентрира върху фолк музиката. Компанията записва изпълнители като Ед Маккърди (Клик , известен както с песента си против войната, Last Night I Had the Strangest Dream (може да чуете прекрасната песен в изпълнение на Джон Денвър тук: Песента в Youtube ), така и с детските песни и приказки, които е записвал), Оскар Бранд (Клик към повече информация , свирил с легендарните Leadbelly, Josh White, Woody Guthrie, и Pete Seeger, е един от най-прочутите Канадски изпълнители на Американски и Канадски фолк-песни, със забележителна кариера, започнала през 1948 (Бранд е роден на 7ми февруари 1920)), Джуди Колинс (Още за Джуди), Фил Оукс (Клик), Том Пакстън (Клик), и Джош Уайт (Джош Уайт в Уикипедия , който по това време е в Черния Списък!).
И през 1964 пуска дъщерната Nonesuch Records (Nonesuch Records), която в началото става известна с издаването на уникални за времето си камерни и барокови записи на много ниски цени. 
Историята продължава.

Продължава и Електра с изпълнители като Charlotte Gainsbourg, Uffie, Little Boots, Justice, Bruno Mars, Jet, и още много други.

Други имена в каталога, които правят Електра легендарна са:

The Doors
Tom Rush
The Stooges
Queen
Tim Buckley
The Paul Butterfield Blues Band
Love
The Dillards

Нямам търпение да стигна до съществената част на този пост, и едва написах "The Dillards".
Един приятел, В., ми подари Ноемврийския брой на списание MOJO (също познато като 'Музикалната Библия', ако не сте чували за него), който чества 60-годишнината на Електра.
Така изглежда корицата: 


С неизразимо удоволствие четох статията за студийните сесии (и разглеждах снимките) на един от любимите (няма как да не използвам тази дума тук) ми албуми, Double Fantasy от Джон Ленън и Йоко Оно, и с подобаващо внимание всичко друго в списанието. 
В този диск, който виждате на снимката, са включени 15 Класики от трезора на Електра, компилирани от самия Джак Холцман, и мастерирани от Брус Ботник (звуков инженер и продуцент на The Doors и Love).

Както се казва.. And now, without further ado:

Представям ви първата песен - O Love is Teasin' от Jean Ritchie:


Музиката на Джийн Ричи ни вкарва в подходящо настроение за всичко това, което ще последва. 

#2 - St. James Infirmary на Josh White:


#3 - Banjo in the Hollow на The Dillards:


Тази четворка е положила основите на country-rock жанра с дебютния си албум, Back Porch Bluegrass, издаден през 1963, включващ тази песен. Критиците казват, че The Dillards са направили с Bluegrass-публиката, това което Дилън е направил с Фолк-публиката няколко години по-късно, а именно - наелектризирането й.

#4 - Green Rock Road от Kathy & Carol:


От дебютния им албум. 

#5 - Yes I See на Bob Gibson:


#6 - Blues on the Ceiling на Fred Neil:


Много силно вдъхновяващ. За едни е Blues, а за други - Dancing. Пак там.

#7 - Masters of War от Judy Collins:


Смразяващата творба на Дилън изпята от Джуди Колинс.
Струва си и да се прочете: 'Masters of War' lyrics

#8 - I Ain't Marching Anymore на Phil Ochs


Приятно живо изпълнение на 'протестната песен'.
#9 - Linin' Track от Koerner, Ray & Glover


И тук вече навлизаме в много тежки води, тъй като това е песен на Leadbelly.
#10 - Downtown Blues на Geoff Muldaur:


За него казват, че е един от най-добрите бели блусари на своето поколение. Ясно се забелязва и приликата в начина му на пеене с някои от големите имена от жанра. В информацията на песента пише, че на пиано е Bob Landy. Любопитен факт е, че този Landy е всъщност Bob Dylan.

#11 - Milk Cow Blues от Tom Rush:


#12 - Morning Glory на Tim Buckley:


От един култов албум, втори за Бъкли, едва 20-годишен, Goodbye and Hello. 

#13 - I Got My Mojo Working от The Paul Butterfield Blues Band:


Трудно човек би могъл да си представи, че тази класика в блуса от Muddy Waters е можело да стане по-луда. Тази банда, освен че прави песента много по-луда, прокарва един саунд, който всички започват да наричат Electric Blues, направо една Blues Rock експлозия, със своя едноименен албум от 1965. 
Paul Butterfield пее и свири на хармоника, и групата носи неговото име, но 'виновник' за това звучене е легендарния китарист Mike Bloomsfield, който освен всичко друго е свирил на китара в Highway 61 Revisited! Човекът е бил много голяма глава (имал е и Афро), както се казва. 
Освен Пол и Майк, групата се състои от Elvin Bishop на електрическа китара, Mark Naftalin на орган в шест от песните, Jerome Arnold на бас, и Sam Lay на барабани и, любопитен факт: на основните вокали в I Got My Mojo Working.

#14 - Magazine Lady на John Koerner & Willie Murphy:

Нямаше я качена в Тубата, но бързо се добави в каталога ми в Megaupload.
Историята на Koerner е много интересна, а музиката - много хубава. Тази песен (напомня на много жив ragtime, има и kazoo!) е от Running, Jumping, Standing Still, издаден през 1967. Koerner е бил вдъхновение за Дилън, и двамата са били в една компания навремето. Музикантът се впуска и в кино-кариера, но тя се оказва неуспешна, след което се мести да живее в Копенхаген, Дания. Не, не остава да живее там за дълго, но мисля, че е готино място, където да живееш за известно време. 

#15 - 7 And 7 Is на Love:


Струва си да се чуе студийното изпълнение на тази песен, защото е просто брилятно. 
Каквото и да се казва за тази група, все ще е недостатъчно. Още с първите акорди и tremolo-ефекта на китарата те хващат много здраво, и не те пускат до края. 
Love, Da Capo, Forever Changes, Four Sail и Out Here са албуми, които задължително трябва да чуете. Всички те ще променят начина, по който виждате музиката след това. 

Край. 

PS. Пожелавам ви Приятно Слушане сега, защото се надявам, че ще чуете песните отново, от първата, до последната, и ще изживеете пак "The Journey to Love".
Благодаря на В. за списанието, както и за диска, който ми донесе много радост. 

Бях прочел някъде, че ушите ни трябва да са много благодарни на Холцман.. 

Така е!












No comments:

Post a Comment