И
Илко Биров
Представят книгата По вина на Боби Фишер на Иван Ланджев в клуб Петното на Роршах (страницата) на 22.02.2011, от 19:00.
...Иван Ланджев (1986) е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски”, в момента следва културология – „Изкуства и съвременност (XX-XXIв.)”. Победител е в националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев”, 2009.
През 2010 дебютната му стихосбирка „По вина на Боби Фишер” (изд. Сиела) е номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов”.
Негови текстове (поезия и проза) са публикувани в редица списания и вестници: „Капитал Light", "Егоист", „Мениджър”, „Монитор”, „24 часа”, „Сега”, “EVA”, "Една седмица в София", „Алтера”, „Алтера академика”, „Литературен вестник” и др. Работи като телевизионен сценарист.
Блогът му е тук: http://landzhev.blogspot.c
Авторът за книгата: "Заглавието е оправдание – защото вината се нуждае от носител и трябва да се намери виновник за всички странни решения. За налудността в стиховете и за неадекватността наоколо – за случките, веществата, думите и музиката. Животът не е шах, но хората го играят едни срещу други. Авторът записва ходовете си. Резултатът е поезия."
---
Иван Ланджев мести добре. Освен това в партията му с думите няма жалостиви поплаци, няма шедьоври на самосъжалението и автоупоение от това, колко талантливо той, играчът Ланджев, може да е нещастен.
В поезията ни навлиза перо, което презира евтините утехи на случайността и самохипнотизирането с масови митове. И внимателно придвижва думите към квадрати, където те се пълнят с неподозирана за дилетанта мощ.
Значи знае за какво става дума. Или поне дава такъв вид.
Засега е повече от достатъчно.
Бойко Ламбовски
Нехайна и нахакана, поезията на Иван Ланджев преминава през града (къде ще идем/ и какво ще пишем/ за какво ще викаме/ ако не сме ведно с града), спира за кратко при шахматистите в градинката пред Народния, премества някоя фигура, пуши, пие, прави любов, въобще – държи се нормално.
„По вина на Боби Фишер“ е под влияние на толкова неща, най-вече на поезията. Стихотворения, които стават за четене.
Силвия Чолева
Добра дебютна партия поезия. Иван Ланджев се учи от словесните и житейски ходове на Вапцаров, Елиът, Константин Павлов, Буковски и Кърт Кобейн, но е предимно себе си – талантлив и своеобразен. Ироничен, сериозен, с очила на носа, безочлив, влюбен, егоистичен и отдаващ се. И най-вече искрен, свободен и честен. Основни съставки на поезията. И на шаха.
Стефан Иванов
Поезията на Иван Ланджев ли? Не помня от кога не съм чел нещо толкова приятно! Изобщо г-н Ланджев е един от малкото живи хора, които се навъртат наоколо...
Тома Марков
В поезията ни навлиза перо, което презира евтините утехи на случайността и самохипнотизирането с масови митове. И внимателно придвижва думите към квадрати, където те се пълнят с неподозирана за дилетанта мощ.
Значи знае за какво става дума. Или поне дава такъв вид.
Засега е повече от достатъчно.
Бойко Ламбовски
Нехайна и нахакана, поезията на Иван Ланджев преминава през града (къде ще идем/ и какво ще пишем/ за какво ще викаме/ ако не сме ведно с града), спира за кратко при шахматистите в градинката пред Народния, премества някоя фигура, пуши, пие, прави любов, въобще – държи се нормално.
„По вина на Боби Фишер“ е под влияние на толкова неща, най-вече на поезията. Стихотворения, които стават за четене.
Силвия Чолева
Добра дебютна партия поезия. Иван Ланджев се учи от словесните и житейски ходове на Вапцаров, Елиът, Константин Павлов, Буковски и Кърт Кобейн, но е предимно себе си – талантлив и своеобразен. Ироничен, сериозен, с очила на носа, безочлив, влюбен, егоистичен и отдаващ се. И най-вече искрен, свободен и честен. Основни съставки на поезията. И на шаха.
Стефан Иванов
Поезията на Иван Ланджев ли? Не помня от кога не съм чел нещо толкова приятно! Изобщо г-н Ланджев е един от малкото живи хора, които се навъртат наоколо...
Тома Марков
---
Прочетете и избрани произведения от тук: Ланджев в litclub
Надявам се да се видим там.
No comments:
Post a Comment